Зидарски разтвори

Обемна плътност

Според обемната си плътност, зидарските разтвори се разделят на:

• Тежки зидарски разтвори – с ρ_о≥1500 kg/m³
• Леки зидарски разтвори – с ρ_о<1500 kg/m³

Определяне на обемната плътност:

Измерва се масата на три броя пробни тела – призми с размери 40x40x160 mm, чрез електронна везна. Обемът на пробните тела се намира като произведение от трите им измерени размера. Обемната плътност се определя по формулата:

където:

m_d – маса на пробното тяло [g]

V – обемът на пробното тяло [cm³]

Консистенция – подвижност на пресния разтвор

Oпределянето на консистенцията на пресен разтвор чрез стръскваща масичка е осъществен съгласно стандартен метод.

Дискът се почиства преди всяко изпитване, както и вътрешната повърхност и ръбовете на коничната форма и се намазват с минерално масло.

Коничната форма се поставя в центъра на диска на стръскващата масичка, като разтворът се полага в два пласта. Всеки пласт се уплътнява с десет удара с трамбовката. По време на пълненето формата се притиска с към диска. Излишъкът от разтвор се отстранява с шпаклата.

След около 15 секунди формата бавно се издига нагоре и чрез петнадесет стръсквания разтворът се разстила върху диска.

Диаметърът на разтвора се измерва в две взаимно перпендикулярни посоки посредством шублер.

Зърнометричен състав

За определяне на зърнометричния състав са необходими комплект сита, с размери на отворите: 0.063 mm, 0.125 mm, 0.25 mm, 0.50 mm, 1.0 mm, 2.0 mm, 4.0 mm и 5.6 mm, механична стръсквачка и техническа везна.

Първият етап от изпитването е изсушаване на проба от материала до постоянна маса, като от нея се отмерват 2 kg и се пресява последователно през описаните сита. Посредством везната се определят единичните остатъци върху ситата a_i, общите остатъци A_i и преминалите количества П_i.

Данните се попълват в таблица, като същите се нанасят графично в правоъгълна координатна система. По абцисната ос се нанасят отворите на ситата в логаритмичен мащаб, а по ординатата се нанасят преминалите количества в линеен мащаб. В същата графика се изобразяват както стандартните пресевни криви на пясъка, така и новополучената крива. В зависимост от местоположението на новата крива се дефинира дали пясъкът е стандартен (ако попада в заграденото множество) или не.

Якост на опън при огъване

Изпитването за определяне на якостта на опън при огъване на разтвори е проведено съгласно БДС EN 13892-2:2003. Якостта на опън при огъване се определя чрез призматични тела с размери 40х40х160 mm. Призмата се поставя в апарата за изпитване върху две неподвижни стоманени опори.

Върху призмата се упражнява равномерно натоварване със скорост посредством стоманена натоварваща ролка до разрушаване на изпитвания образец.

Разрушението следва да се наблюдава между 30 и 90 s от началото на изпитването. Натоварващата ролка прилага усилието в средата между стоманените опори. Двете половинки, получени след разрушението, могат да послужат за изпитване на якост на натиск и се съхраняват, покрити с влажна кърпа до момента на изпитването. Якостта на опън при огъване се определя съгласно схемата по-долу и посредством описаната формула:

където:

f_t – якостта на опън при огъване [MPa]

F_f – товарът, приложен в средата на призмата при разрушаване на призмата [N]

l – разстоянието между стоманените опори [mm]

b – размерът на напречното сечение на призмата [mm]

Якост на натиск

Изпитването за определяне на якостта на натиск на разтвори е проведено съгласно БДС EN 13892-2:2003. Пробните тела са половинки от призми 40х40х160 mm, останали след изпитването на якост на огъване. Натоварването от натисковата преса се предава посредством две стоманени плочки с размери 40х40 mm и площ от 1600 mm².

Пробните тела, сложени между горната и долната плоча, съответно между плочките, предаващи натоварването, образуват кубично тяло с дължина на страната 40 mm, като товарът се прилага върху цялата широчина на повърхностите в контакт с плочките.

Скоростта на натоварване е постоянна в обхват от 50 N/s до 500 N/s, така че разрушаването да се получи в продължение на 30 s до 90 s. Якостта на натиск се определя съгласно схемата по-долу и се изчислява по описаната формула:

където:

F – максималната разрушителна сила [N]

А – площта на сечението, върху което е приложен товарът [mm²]

Класовете на разтворите за зидане, според якостта им на натиск на 28 дни възраст са: